КЛЕНЗУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Шегувам се. — Против нахалството има едно средство — да не му се дава път. — Не се клензувай, даскале! — Не се шегувам, попе. Т. Харманджиев, КB, 507. — Ти, момче, клензуваш ли се, или сериозно приказваш? — изгледа го учуден старецът. Т. Харманджиев, КB, 386.
—Друга форма: клендзу̀вам се.